Лазерно премахване на татуировка: моят личен експеримент

Още през 2017 г. ми хрумна идеята да покажа нагледно на всички, че татуировките могат да се премахват с лазер безопасно и без никакви последствия за кожата. Но имаше един проблем. Аз нямах татуировки. Какво беше решението? Много просто. Трябваше да си направя татуировки. И го направих. Поканих в клиниката си добър местен татуист и го помолих да ми направи две татуировки. Защо две? Защото съм учен и исках да направя сравнителен (сплит) тест. Помолих татуиста да направи татуировките възможно най-еднакви по размер и наситеност, с едно и също мастило, със същите игли и машинка, на две части от тялото ми. Татуировките ми бяха направени върху делтоидните мускули на рамото.

Татуировките нямаха абсолютно никаква естетическа стойност. Не ги правех за красота, затова бяха просто квадрати — нещо подобно на логото на Windows. Квадратът се състоеше от четири части с различна степен на наситеност — от най-бледата, с най-малко пигмент, до най-наситената. Излъчвах процеса на живо и някъде дори имам видео как ме татуират, за да има доказателство, че татуировките са истински. След това изчаках около девет месеца, преди да пристъпя към премахването им.

Първият сеанс на премахване на татуировката

На първия сеанс целта ми беше да симулирам усложнение. Направих го съзнателно и помолих лекаря в клиниката ми да проведе процедурата възможно най-агресивно, с отделни импулси, за да провокираме усложнение и да видим как ще протече. Затова вдигнахме енергийната плътност на лазера много високо и направихме отделни импулси върху различните квадрати. Но най-интересното е, че усложнение не получихме.

Затова пък получихме удивителен и парадоксален артефакт. Буквално няколко часа по-късно видях, че на местата на отделните импулси пигментът (беше черен въглероден пигмент — обикновен черен пигмент за татуировки) просто беше изчезнал. Тоест на местата на отделните импулси виждах чиста кожа без следа от пигмент. Това ме шокира, защото не можех да го обясня. Дотогава навсякъде в статиите и научните публикации се описваше как пигментът се извежда дълго след лазерната обработка с помощта на клетките на имунната система. Този процес е продължителен и отнема много време. А тук виждахме нещо невероятно: пигментът ПРОСТО беше изчезнал. Това не ми даваше покой дни наред и решихме да опитаме да повторим експеримента. И да, успяхме да постигнем същия ефект и при други татуировки. Основното условие беше татуировките да са доста стари и не прекалено наситени с пигмент. Наблюдавахме това многократно и беше поразително.

Парадоксално откритие и патент

Не можех да намеря обяснение на този факт — къде е отишъл пигментът. Но след търсене и ровене в литературата, научните статии и изследванията намерих обяснение на явлението. То обясняваше точно поведението на черния въглероден пигмент; с други пигменти не действаше, но с черния въглероден — да. Нарича се реакция на въглерода с водна пара. Тя е описана в експерименти преди около 15 години, но тук я наблюдавахме със собствените си очи и беше много изненадващо.

Затова въз основа на резултатите от този първи експеримент заедно с моя лекар получихме патент, в който описахме методиката за премахване на пигмента за един сеанс. Патентът е достъпен на този линк.

Последващото премахване обаче не вървеше толкова добре, колкото първото. Частиците пигмент около изчистените участъци промениха структурата си и беше по-трудно да бъдат премахнати по-нататък. Не успяхме да получим същия ефект върху съседните участъци, които не бяха обработени на първия сеанс. Бяхме разочаровани, но самият факт, че с отделни импулси може да се постигне пълно изчистване на кожата, е много вдъхновяващ.

Изводи и наблюдения от експеримента

Освен това излезе наяве още един интересен факт. Частичната обработка, когато за един сеанс обработваме 50% или 30% от татуировката, а не цялата площ наведнъж, повишава безопасността. Тоест в този режим може да се работи с много по-висока енергийна плътност, да се постигне почти чиста кожа в обработените участъци и същевременно значително да се намали рискът от усложнения, защото огнищата на възпаление в кожата ще бъдат разделени едно от друго с участъци кожа без възпаление. А площта на татуировката като цяло ще издържи по-голямо натоварване с лазерна енергия. В същото време вероятността от усложнение ще бъде много по-ниска. Именно затова описахме тези два факта, тези две явления, в официален патент за метод за премахване на татуировки.

Жалко, че с този метод не беше възможно цялата татуировка да се премахне напълно, но все пак можете да постигнете уау ефект пред клиентите, когато направите тестов импулс и буквално на следващия ден човекът вижда чиста кожа на това място. Важно е да се казва истината: с цялата татуировка такъв трик няма да мине. Но това е и инструмент за работа с наситени татуировки, с татуировки на голяма площ, когато обработката на цялата площ е опасна от гледна точка на усложненията. Тогава можете да разделите обработката на 2 или 3 етапа, за да намалите риска от усложнения. Наистина е много по-безопасно.

P.S.

Между другото, татуировките си все пак ги премахнах. Разбира се, не съм много дисциплиниран клиент на лазерното премахване: обработвах ги с различни лазери — и наносекундни, и пикосекундни, — когато се появеше възможност, и не спазвах интервалите, но въпреки това за 3–4 години по раменете ми не остана нито една татуировка и дори забравих къде са били. Така че от тази гледна точка експериментът също беше успешен.