Химически ремувъри за премахване на перманентен грим: какво са?

В света на перманентния грим терминът „химически ремувъри“ звучи впечатляващо, но какво всъщност означава?

Химическите ремувъри не са новост в бюти индустрията, но използването им в перманентния грим все още е обвито в мистерия.
Много специалисти по перманентен грим ги възприемат като вълшебно средство, способно да поправи всякакви проблеми с некачествено направен перманентен грим или татуировки. Време е обаче да развенчаем този мит: в химическите ремувъри няма нищо вълшебно. Това са агресивни химически разтвори, които може да съдържат киселини, основи или солеви разтвори и са предназначени да засилят травмата, нанесена от иглата на специалиста.

Процесът на химическо премахване на перманентен грим с такива ремувъри съчетава механична и химическа травма на кожата. Механичната травма се нанася с иглата, подобно на техниката за нанасяне на перманентен грим или татуировки. С машини за татуиране или за перманентен грим се травмира кожата, за да може химическият ремувър да проникне в тъканта.

Химическата травма пък е пряко свързана с вида на използвания химически ремувър — киселинен, алкален или солеви — и с нивото на неговата агресивност. Спектърът на въздействие варира значително: от минималното засилване, типично за солевите химически ремувъри, до силно агресивното действие на киселинните с pH 1–2 или на алкалните химически ремувъри с pH 13–14.

Това комбинирано увреждане на кожата води до частично разрушаване на тъканите, като частиците пигмент се изхвърлят заедно с некротичната тъкан. Възпалението играе ключова роля в този процес, защото привлича клетките на имунната система в увредената зона и те спомагат за по-нататъшното изчистване на частиците пигмент по време на възпалителната реакция.

Колкото по-агресивно е въздействието върху кожата, толкова по-силно е възпалението, а татуировката или перманентният грим се премахват чрез увреждане и некроза на тъканите. Специалистите обаче често не осъзнават опасността от използването на химически ремувъри, без да разбират напълно тяхната агресивност. Те рискуват да вървят по тънката граница между премахването на пигмента и запазването на здравата кожа и могат да причинят тежки увреждания и белези.

Дори в рамките на една конкретна група химически ремувъри, например киселинните, има значителни разлики в агресивността, състава, концентрацията на киселината и нивото на pH. Много специалисти не знаят какво е pH на химическия ремувър, който използват, и това води до грешки и тежки усложнения. При алкалните ситуацията е още по-лоша — те се контролират по-трудно и могат да имат pH до 13–14, сравнимо с препарат за отпушване на канали. Алкалните ремувъри могат да разрушат тъканите чрез коликвационна некроза, което затруднява контрола върху дълбочината и интензивността на действието им.

В заключение: химическите ремувъри не са вълшебни решения; те са инструменти, които засилват травмата на кожата с надеждата пигментът да бъде изхвърлен заедно с некротичната тъкан, а кожата да се изчисти чрез възпалителната реакция на имунната система. Призовавам всички специалисти по перманентен грим да се отнасят към химическите ремувъри с изключителна предпазливост. Изучете механизмите на тяхното действие, разберете агресивността, съставите, концентрациите и нивата на pH им и ги прилагайте обмислено в практиката.

По тази тема има и още една статия: Премахване на перманентен грим с ремувър: митове и реалност